Менделевий: химичен елемент с атомен номер 101

Менделевий
Фермий ← Менделевий → Нобелий Tm ↑ Md ↓ (Upp) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Менделевий, Md, 101
Група, период, блок	–, 7, f
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 5f13 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 31, 8, 2
CAS номер	7440-11-1
Свойства на атома
Атомна маса	[258] u
Оксид	3, 2
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,3
Йонизационна енергия	I: 635 kJ/mol II: 1235 kJ/mol III: 2470 kJ/mol IV: 3840 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество (вероятно)
Кристална структура (вероятна)	кубична стенноцентрирана
Плътност	10370 kg/m3 (вероятна)
Температура на топене	1100 K (827 °C) (вероятна)
История
Наименуван	на Дмитрий Менделеев
Откритие	Алберт Гиорсо и Глен Сиборг (1955 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 257Md синт. 5,52 часа α 253Es СД разни ε 257Fm 258Md синт. 51,5 дни α 258Fm 260Md синт. 31,8 дни α 256Es СД разни ε 260Fm β- 260No
Менделевий в Общомедия

Елементът носи името на Димитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната таблица. Името Менделевий е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). Предложеният от откривателите символ Mv не е приет и през 1963 година IUPAC променя символа на Md, както е познат днес.

Менделевият струва трилиони пъти по-скъпо от златото и елмазите и може да се счита за най-скъпото вещество на Земята.

Менделевият е синтезиран от Алберт Гиорсо, Глен Сиборг, Грегъри Чопин, Бернард Харви и Стенли Томпсън (ръководител на екипа) в началото на 1955 г. в Калифорнийския университет в Бъркли. Изотопът ²⁵⁶Md е синтезиран чрез облъчване на ²⁵³Es с алфа-частици (хелиеви ядра) в 60-инчов циклотрон. Елемент 101 е деветият синтезиран трансуранов елемент (елементи с пореден номер по големи от 92). През нощта на 18 февруари 1955 г. групата учени създават 17 атома от елемента. Те са анализирани с помощта на метод за адсорбция-елуиране на йонообмен. По време на процеса менделевий показвал характеристики, сходни с тулий, който е негов естествен хомолог.

Още преди откриването на менделевий, през 1954 г. учените предполагат, че елементът ще наподобява, по химични свойства, другите актиниди и характерно за него ще бъде степен на окисление +3. По-късно, в края на 50-те – средата на 60-те години, това предположение е било потвърдено експериментално.

През 70-те и 80-те години на миналия век, съветски учени провеждат серия от експерименти, за да докажат съществуването на съединения на четиривалентен менделевий. Опитът да бъде окислен Md³⁺ до Md⁴⁺, въпреки очакванията на изследователите, са неуспешни.

Шестнадесет изотопа на менделевиий с маса от 245 до 260, са познати. ²⁵⁸Md е с период на полуразпад от 51,5 дни, ²⁶⁰Md с период на полуразпад от 31,8 дни и ²⁵⁷Md с период на полуразпад от 5,52 часа. Всички останали изотопи имат период на полуразпад по-малък от 97 минути, а по-голямата част от тях – по-малък от 5 минути. Този елемент има и 5 мета-стабилни състояния, от които с най-голям период на полуразпад е ²⁵⁸Md (t½ = 58 мин.).

• Актинид
• Тулий
• Период на полуразпад
• Изотоп