Марк Лолий

През 21 пр.н.е. служи като консул. Като управител на Галия, през 16 пр.н.е., е победен от сугамбрите и тенктерите – германски племена, прекосили Рейн. Тази загуба е свързана от Тацит с разгрома на Публий Квинтилий Вар в Тевтобургската гора, но тя по-скоро е позорна, отколкото опасна.

По-късно (2 пр.н.е.) Лолий заема положението на възпитател и съветник на Гай Цезар (син на Марк Випсаний Агрипа и Юлия Старша), по време на мисията му на Изток.

Марк Лолий е обвинен в изнудване и измяна към държавата, и предаден от Гай на императора. За да избегне наказанието, се самоубива, като се смята, че е погълнал отрова. Според Велей Патеркул и Плиний Млади, той е лицемер и се интересува единствено от трупането на богатство.

Марк Лолий има син, със същото име, който е през неизвестна година суфектконсул и е баща на Лолия Сатурнина и Лолия Павлина, третата жена на Калигула и императрица за кратко.

• Антични източници:
  • Светоний, „Дванадесетте цезари“ Август, 23, Тиберий, 12;
  • Велей Патеркул ii.97, 102;
  • Тацит, „Анали“, i.10, iii.48;
  • Плиний Млади, „Естествена история“ ix.35 (58);
  • Дион Касий, liv.6.
•   Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.

• ((en)) Марк Лолий на страницата Livius.org Архив на оригинала от 2009-10-21 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marcus Lollius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​