Малави

Заобиколена е от Танзания на север, Замбия на северозапад, а на изток, юг и запад се вдава в Мозамбик. Езерото Малави заема около една пета от територията на страната по продължение на почти цялата източна граница. Страната е една от най-бедните в света и икономиката ѝ разчита главно на чуждестранни помощи.

Република Малави Republic of Malawi / Dziko la Malaŵi
Знаме        Герб
Девиз: Unity and Freedom „Единство и свобода“
Химн: Mulungu dalitsa Malaŵi
Местоположение на Малави
География и население
Площ	118 484 km² (на 99-о място)
Води	20,6%
Климат	екваториален
Столица	Лилонгве
Най-голям град	Лилонгве
Официален език	английски език нянджа
Религия	82,3% християнство —58,5% протестанти —17,2% католици —6,6% други християни 13,8% ислям 2,1% нерелигиозност 1,2% местни вярвания 0,6% други религии
Демоним	малавиец
Население (2020)	20 091 635 (на 62-ро място)
Население (2018)	17 563 749
Гъстота на нас.	157 души/km² (на 56-о място)
Градско нас.	17,4% (на 189-о място)
Управление
Форма	унитарна президентска република
Президент	Лазарус Чаквера
Вицепрезидент	Саулос Чилима
Организации	ООН, Африкански съюз
Законодат. власт	Национално събрание
История
Независимост	от Великобритания
Доминион	6 юли 1964 г.
Република	6 юли 1966 г.
Конституция	18 май 1994 г.
Икономика
БВП (ППС, 2021)	30,44 млрд. USD
БВП на човек (ППС)	1591 USD
БВП (ном., 2021)	11,9 млрд. USD
БВП на човек (ном.)	625 USD
ИЧР (2021)	0,512 (нисък) (на 169-о място)
Джини (2016)	44,7 (среден)
Прод. на живота	63,8 години (на 157-о място)
Детска смъртност	41,6/1000 (на 103-то място)
Грамотност	62,1% (на 164-то място)
Валута	Квача (MWK)
Други данни
Часова зона	CAT (UTC+2)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	ляво
Код по ISO	MW
Интернет домейн	.mw
Телефонен код	+265
ITU префикс	7QA-7QZ
Официален сайт	www.malawi.gov.mw
Малави в Общомедия

  Основна статия: История на Малави

Смята се, че територията на днешно Малави е заселена от племена още през 10 век. Към 15 век тези племена вече се били обединили и били създали кралство, простиращо се между град Нкотакота (днес в Малави) и река Замбези, и от езерото Малави до река Луангва. През 16 век племенни водачи създали съюз и започнали да търгуват с португалците, които по това време започвали да навлизат на експедиции в района. Век по-късно обаче кралството се разпаднало на много малки индивидуални племенни владения.

Дейвид Ливингстън достига езерото Малави (тогава носещо името Няса) през 1859 година, когато Малави е познато с името Нясаленд и е било владение на Великобритания. Колониалното правителство на Нясаленд е сформирано през 1891 година. През следващия век, през 1953 година, британците формират ЦАФ (Централноафриканската Федерация), обединявайки Нясаленд (днешно Малави) със Северна и Южна Родезия (днешни Замбия и Зимбабве). Целта била главно политическа. В Нясаленд обаче има недоволство от сливането. Върл противник е доктор Хейстинг Камузу Банда, който открито протестира срещу новосъздадената федерация. Бива затворен през 1958 по нареждане на колониалния съвет, но година по-късно е освободен. Спечелва симпатиите на народа и по време на изборите през 1963 бива избран за премиер на Нясаленд. Същата година се взема решение от колониалната власт да се разтрогне Централноафриканската Федерация. Нясаленд обявява независимост на 6 юли 1964 година, променя името си на Малави, а Хейстинг Банда става председател на новосъздаденото правителство. През 1970 той се провъзгласява за „президент доживот“. По време на управлението му държавата, макар и с ограничени свободи, става пример как една бедна на ресурси страна може да просперира. Под натиск от международна страна през 1993 година се провежда референдум, на който хората избират многопартийната пред досегашната еднопартийна политическа система.

  Основна статия: Държавно устройство на Малави

Според конституцията от 1995 г. върховен законодателен орган е парламентът. Състои се от Национална асамблея (193 депутати) и президент. Изпълнителната власт се осъществява от президента (избиран за 5 години), който е и глава на правителството.

 

  Основна статия: Природа на Малави

Природата на Малави е наистина разнообразна – високи планини, дълбоки езера, широки полета, влажни места и места, където температурите достигат 50 градуса. В страната има пет национални парка. Тя може да предложи много красиви пейзажи – покрити със сняг планински върхове, гледани от полупустинна равнина и много други.

  Основна статия: Икономика на Малави

Икономиката на Малави е главно представена от земеделие. В скоро време правителството започна да раздава субсидии за отглеждане на памук, тъй като консумацията на цигари започва да намалява (тютюнът е основният износ на Малави). Икономическите реформи в Малави имат за цел да подобрят финансовото състояние на страната. Взети са мерки като насърчаване на частни инвестиции, рационализиране на данъците, приватизация на предприятия и други. Малави е включена в ГНБСС.

  Основна статия: Административно деление на Малави

 

Малави се поделя административно на 3 региона – Северен, Централен и Южен. От своя страна регионите се поделят на окръзи, като общият брой на окръзите е 28. Окръзите са:

  Основна статия: Население на Малави

 

Малави носи името си от Марави – народ, дошъл по тези земи от Южно Демократична република Конго в годините около 1400. Когато достигнали езерото Малави, те се разделили на две – едните (прадеди на днешното племе Чевас (или Чеуас)) тръгнали на юг по брега на езерото, а другите (прадеди на днешното племе Нянйа) тръгнали надолу, стигайки до днешните източни части на Малави. Към 1500 двете племена се събират и образуват кралство. Чевас съставляват 90% от населението на централния регион; Нянйа доминират на юг и в някои части на север. Също така има и хора от племената Тонга, Нгони, Зулу и Яо, като последните изповядват главно ислям и са заселени близо до границата с Мозамбик. В страната пребивават и други племена, бегълци от Мозамбик. В страната живеят и европейци (британци и португалци) и азиатци (индийци).

Хуманитарната криза

По-големи проблеми за населението в Малави:

• недобро изхранване на населението
• малка част от населението е с достъп до здравеопазващи грижи
• малък надзор от правителството
• неправилно използване на чуждестранните помощи
• нисък брой на учащи деца
• разпространението на ХИВ/СПИН
• икономически клаузи, наложени от правителството, спъващи икономиката
• корупцията
• глобалното затопляне

Изчислено е, че около 110 деца на 1000 се раждат мъртви. Има повече от милион сираци, родителите на 700 000 от които са починали от СПИН. Правителството е изчислило, че 14,2% от населението са ХИВ-позитивни, като умрелите от СПИН през 2003 в Малави са над 90 000. Според много лекари 30% от населението са носители на вируса. Продължителността на живота в Малави е малко над 40 години.

Изхранване на населението

Малави, както и други страни в Южна Африка страдат от проблеми, свързани с невъзможността за изхранване на населението си. Малави е била поразявана от „гладни години“ като тази през 2003 година, 30% от населението са били засегнати. Гладът е причинен главно от сушата, корупцията в правителството, бързото разпространение на малария и други болести. Някои световни организации помагат на страната, като даряват безвъзмездно храна и семена, торове и други. Според източници обаче тези помощи не са стигнали до най-бедните жители на Малави. Въпреки тези упреци, започва да се забелязва подобряване на положението и дори Малави изнася храна за съседните си страни, също засегнати от суша.

  Основна статия: Култура на Малави

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

• Комуникации в Малави
• Транспорт в Малави
• Армия на Малави
• Външна политика на Малави