Лаборатория За Реактивно Движение

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Лаборатория за реактивно движение
Основаване	31 октомври 1936 г.
Седалище	Пасадина, САЩ
Служители	5000
Уебсайт	www.jpl.nasa.gov
Местоположение
Лаборатория за реактивно движение в Общомедия

Под ръководството на Калифорнийския технологичен институт (Caltech) в центъра се строят и обслужват безпилотни космически апарати за НАСА. Сред активните проекти са мисията Касини-Хюйгенс към Сатурн, Марс Риконъсънс Орбитър и космическия телескоп Spitzer.

Две от съоръженията на JPL – Центърът за управление на космически полети (Space Flight Operations Facility) и 25-футовия космически симулатор, притежават статута „Национална историческа забележителност на САЩ“ (National Historic Landmark).

 

 

JPL води началото си от 30-те години на XX век, когато инженерът-аеродинамик Теодор фон Карман (Theodore von Kármán) започва експерименти с реактивни двигатели в намиращата се на това място Гугенхаймова лаборатория по аеронавтика. Началото на JPL e положено през 1936 г. от аспирантите на Caltech Франк Малина (Frank Malina), Тсиен Хсуе-шен (Qian Xuesen), Уелд Арнолд (Weld Arnold) и Аполо Смит (Apollo M. O. Smith), съвместно с учените Едуард Формън (Edward S. Forman) и Джак Парсънс (Jack Parsons), които изпитват малък, работещ с алкохол ракетен двигател, за да се съберат данни за дисертацията на Малина. Ръководител на дисертацията на Малина е Карман, които през 1939 г. осигурява финансова подкрепа от американската армия за разработването на ракетни двигатели. Въпреки че в съвременния английски език jet се отнася предимно за турбореактивен двигател, в основата на дейността на JPL винаги е било разработването и построяването на ракетни двигатели, не на турбореактивни или други видове реактивни двигатели, използващи околния въздух – по времето, когато е основана, ракетите също са били наричани jets.

По време на Втората световна война Въздушните сили на Армията на САЩ поискват JPL да анализира ракетата Фау-2, разработена от Нацистка Германия, както и да работи върху други проекти като част от военното усилие. [1] Архив на оригинала от 2008-06-25 в Wayback Machine. В резултат на това изследване JPL разработва ракетата MGM-5, първата американска управляема ракета „земя-земя“, на която е дадена ядрена бойна глава. Този проект по-късно води до появата на ракетата MGM-29, докато не бива прекратен през 1977 г.

Към 1958 г. правителственото участие в JPL е пренесено в новосъздадената НАСА и JPL се специализира в безпилотни космически полети. Инженерите на JPL създават първите американски изкуствени спътници (програмата „Explorer“), както и безпилотните сонди от програмите „Ranger“ и „Surveyor“ за изследване на Луната, проправили път на програмата „Аполо“. JPL участва и при междупланетните полети с програмата „Маринър“ за изследване на Венера, Марс и Меркурий. През 1970-те усъвършенстваните апарати от програмата „Viking“ са изпратени към Марс, а тези от програмата „Вояджър“ – към Юпитер, Сатурн и отвъд. През 1990-те сондата „Magellan“ е изпратена да картографира Венера, „Galileo“ влиза в орбита около Юпитер и го изучава интензивно, а нова поредица от апарати изследва Марс, включително Марс Патфайндър и Марс Глобъл Сървейър. Към средата на 2008 г. JPL управлява „Касини-Хюйгенс“, изучаваща Сатурн от орбита, сондата „Стардъст“, която събира кометен прах, космическия телескоп Spitzer и трите текущи мисии до Марс – Марс Експлорейшън Роувър („Спирит“ и „Опъртюнити“), Марс Одисей и Марс Риконъсънс Орбитър.

Почти всичките 72 хектара площ, които са собственост на американското Федерално правителство на САЩ (всъщност на НАСА) и образуват кампуса на JPL, са разположени всъщност в град Ла Каньяда Флинтридж, но главният вход на лабораторията и няколко от сградите се намират в Пасадена и затова JPL поддържа адреса си там – 4800 Oak Grove Drive, Pasadena, CA 91109. Съществува рядко проявяващ се конфликт между двата града за това кой да бъде споменаван в медиите като дом на лабораторията.

• Официален сайт на JPL
• MG Lord. Astro Turf: The Private Life Of Rocket Science. New York, Walker & Company, 2005. ISBN 0-8027-1427-7.

34.199635, -118.174654