Кристиан Хюйгенс: нидерландски математик и натурфилософ

Кристиан Хюйгенс (на нидерландски: Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.

Кристиан Хюйгенс
Christiaan Huygens
нидерландски учен
Портрет на Хюйгенс от Каспар Нечер, 1671
Портрет на Хюйгенс от Каспар Нечер, 1671
Роден
Починал
8 юли 1695 г. (66 г.)
Хага, Нидерландия
ПогребанХага, Нидерландия
НационалностКристиан Хюйгенс: Биография, Произведения, Памет Нидерландия
Учил вЛайденски университет
Научна дейност
ОбластМеханика, физика, астрономия, математика
Учил приФранс ван Схоотен, Джон Пел
Работил вБританското кралско дружество,
Френската академия на науките
ПовлиянРене Декарт, Франс ван Схоотен
Семейство
Съпруганяма
Кристиан Хюйгенс в Общомедия

Хюйгенс е водещ учен на своето време. Работата му включва ранни телескопични изследвания на пръстените на Сатурн и откриването на неговия спътник Титан, както и изобретяването на часовниковото махало. Той публикува основни изследвания на механиката и оптиката и е пионер в работата на хазартните игри.

Биография

Произход и образование

Роден е на 14 април 1629 година в Хага, Нидерландия, в богато и влиятелно семейство. Баща му е философ и дипломат, като сред неговите приятели са Галилео Галилей, Марен Мерсен и Рене Декарт. Майка му умира когато е на 8 години. Отрано показва талант за конструиране, като на 13-годишна възраст сам си прави струг. Не по-малко силна е склонността му към математиката, която е забелязана и поощрена от Рене Декарт. До 16 години учи с баща си и частни учители, основно логика, математика, механика, география, латински, френски, гръцки и италиански език. Научава се да свири на виола да гамба, лютня и клавесин. Освен това овладява фехтовка и езда. В периода 1645 – 1647 следва право и математика в Университета в Лайден, а от 1647 – 1649 в колежа в Бреда.

Научна дейност

Научната си дейност започва с работи по класически проблеми в математиката. Занимава се с въпроси по определяне дължината на окръжността, елипсата и хиперболата. На 22-годишна възраст излиза първата му разработка „За определянето на дължината на окръжност“, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към диаметъра ѝ (изчисление на числото „пи“). През 1657 е завършен и първият му голям труд, посветен на теорията на вероятностите – „За изчисленията в хазартните игри“. Хюйгенс публикува математически трактати и върху изследване на криви от втори ред: циклоида, логаритмична и верижна линия и др.

Работи заедно с Робърт Хук по установяването на постоянните точки на термометъра – точката на топене на леда и точката на кипене на водата.

През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието върху конструкцията на телескопа – той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността ѝ и отстранява хроматичната аберация. Създаденият от него обектив, съставен от две вдлъбнато-изпъкнали лещи носи неговото име и до днес се използва като основен в конструирането на телескопи.

С усъвършенствания си телескоп, през 1655 г. открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението „Системата на Сатурн“ (1659), където е направено първото описание на мъглявината в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс.

Кристиан Хюйгенс: Биография, Произведения, Памет 
Часовник, конструиран от Хюйгенс, Рийксмузеум, Амстердам

През 1656 г. Хюйгенс става известен с изследванията си върху махалото и с изобретяването и патентоването на първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитационното привличане. През 1661 г. посещава Лондон, за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество (Академия на науките) и да им представи резултатите от своите изследвания. Две години по-късно е избран за първия чуждестранен член на Обществото. През 1665 г., след основаването на Френската академия на науките, Хюйгенс е поканен в Париж за неин председател и заема поста от 1665 до 1681 г.

Около 1674 изобретява спиралната часовникова пружина, която не само заменя махалото в часовниците, но позволява и тяхната „минатюризация“. Френският майстор Тюре, възползвайки се от това откритие, изработва, а през 1675 и патентова първият джобен часовник.

През 1680 г. ученият работи върху създаването на „планетна машина“ (праобраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби. Изследва, също така, проблеми на оптиката. През 1681 – 1687 г. шлифова обективи с огромни фокусни разстояния – 37, 54 и 63 м; конструира окуляр, който е наречен на негово име и е използван и днес. Цикълът от трудове по оптика намира завършен вид в знаменития му „Трактат за светлината“ (1690 г.), където е изложена вълновата теория на светлината. Към трактата във вид на приложение е добавено разсъждението „За причините на теглото“, в което Хюйгенс е на крачка от откриването на закона за всеобщото привличане.

Последни години

В последните години от живота си Хюйгенс работи върху трактатаКосмотеорос“, издаден посмъртно през 1698 г., в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост. Според Хюйгенс живот има не само на Земята, но и на други планети, като формите му са подобни на земния.

Кристиан Хюйгенс умира на 8 юли 1695 година в Хага на 66-годишна възраст.

Произведения

Кристиан Хюйгенс: Биография, Произведения, Памет 
Horologium oscillatorium sive de motu pendulorum, 1673

Памет

Източници

Външни препратки

Tags:

Кристиан Хюйгенс БиографияКристиан Хюйгенс ПроизведенияКристиан Хюйгенс ПаметКристиан Хюйгенс ИзточнициКристиан Хюйгенс Външни препраткиКристиан ХюйгенсАстрономМатематикМеханикаНидерландияНидерландски езикФизика

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Христо БотевЧернобилска аварияРибен букварЕнзимГеография на ТурцияРегистрационни номера на дипломатически автомобили в БългарияПФК „Левски“ (София)Списък на африканските държави и зависими територииСаудитска АрабияВасил ЛевскиЕзикознаниеСписък на страните по БВП (по номинална стойност)Иван ВазовКислородНилДимчо ДебеляновТелец (зодия)Тодор ЖивковOxford University PressСярна киселинаПричастиеБългарски левИндустриална революцияЮрий ГагаринЛюдмила ЖивковаАлегорияРилски манастирКапилярностМера според мера (1988)СтоицизъмАпендицитФедерална служба за сигурностЮжна КореяАристотелОбособени части в изречениетоПравоъгълен триъгълникОбединено кралство Великобритания и Северна ИрландияРамазанКазанлъкКозирог (зодия)ПолшаМикеланджело БуонаротиМаями ОупънДимитър ГлавчевДесислава АтанасоваАнглийски езикСамардалаОдринАрхеаМарокоКарл ЛагерфелдБългарска армияМагураМетонимияЧеркезиВелико ТърновоАвтоимунно заболяванеИстанбулХектарСложно съставно изречениеАзияБългарски шевициСифилисПомациСедмица на горатаТодор ТагаревРусияМетаболизъмСъюз (част на речта)Вчера (филм)ПеперудиКарсЙосиф СърчаджиевМагнезийПреди изгревПетър Берон (просветител)Алеко КонстантиновОбикновена катерицаКърджали🡆 More