Германия Конрад I

der Jüngere; * 881; † 23 декември 918, Вайлбург, погребан във Фулда) е херцог на Херцогство Франкония (906), граф на Хесенгау (908), граф на Келдахгау (910), крал на Източнофранкското кралство (911 – 918), единственият крал от фамилията Конрадини.

Конрад I
крал на Източнофранкско кралство
Роден	881 г.
Починал	23 декември 918 г. (37 г.) Вайлбург, Федерална република Германия
Погребан	Фулда, Федерална република Германия
Религия	християнство
Управление
Период	911 – 918
Други титли	херцог на Франкония граф на Хесенгау и Келдахгау
Семейство
Род	Конрадини
Баща	Конрад Стари
Майка	Глисмут
Братя/сестри	Еберхард
Съпруга	Кунигунда Швабска
Конрад I в Общомедия

 

Син е на херцога на Тюрингия Конрад Стари († 27 февруари 906) и Глисмут (* 866; † 26 април 924), извънбрачна дъщеря на император Арнулф Каринтийски, от династията на Каролингите. Конрад има трима по-малки братя Еберхард от Франкония, Бурхард и Ото.

През 897 г. във Франкония започва голяма и дълга вражда между Конрадините и Бабенбергите и неговият чичо Еберхард пада убит (902). По време на управлението си Конрад се занимава с отблъскването на унгарските нападения, при които неговите чичовци Рудолф и Гебхард падат убити в боевете (908 и 910).

През 913 г. Конрад се жени за Кунигунда Швабска (* 880) от фамилията Ахалолфинги, дъщеря на пфалцграф Бертхолд I от Швабия, сестра на графовете и херцозите Ерхангер II и Бертхолд II, вдовица на маркграф Луитполд от Бавария (Луитполдинги), убит на 4 юли 907 г., погребан в манастира Лорш. Двамата имат две деца – Херман, който умира рано, и Кунигунда.

Конрад подарява през 912 г. „Санкт Валпургис“ във Вайлбург. Погребан е във Фулда по свое желание.

• Hans-Werner Goetz, Konrad I. Auf dem Weg zum „Deutschen Reich“?. Verlag Dr. Dieter Winkler, Bochum 2006, ISBN 3-89911-065-X. (Tagungsbericht) und (Rezension)
• Hans Werner Goetz, Der letzte Karolinger? Die Regierung Konrads I. im Spiegel seiner Urkunden. In: Archiv für Diplomatik. Nr. 26, 1980, S. 56 – 125.
• Reuter, Timothy, Germany in the Early Middle Ages 800 – 1056. New York: Addison Wesley Longman, Inc., 1991.p 131, 136.