Конят (Equus ferus caballus) е един от двата съвременни подвида на Дивия кон (Equus ferus).
Представлява опитомен еднокопитен бозайник представител на семейство Коне. Предците на съвременните коне еволюират преди около 45 – 55 милиона години от дребен многопръст тревопасен бозайник „хиракотерий“, който е бил с ръст само 14 cm и тегло 5 kg, до едър еднокопитен представител днес. Одомашняването от хората започва преди около 6000 години, а до 3000 г. пр. Хр. конят се разпространява в различни краища на Земята. Представителите на днешния опитомен подвид са наследници на дивия кон, който свободно е обитавал първичните си местообитания. Самият термин див кон е неточен, но се използва, за да отдели конете от видове, които никога не са били одомашнявани. Такъв например е Конят на Пржевалски, който е вторият подвид на дивия кон.
Кон | ||||||||||||||||||||||||
Общоприето наименование Терминът „Кон“ се използва на български за няколко отделни таксона. | ||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Включени групи | ||||||||||||||||||||||||
Кон в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Дълголетната връзка на коня с човека е наложила използването на редица думи и термини, които да опишат отделните възрастови и полови категории, размери на тялото, неговия цвят, анатомични особености, маркиране, породи, движения и поведение.
Анатомията на коня е следствие от редица еволюционни приспособления, възникнали с цел развиване на скорост за избягване от хищници. Имат силно развито чувство за баланс и отбрана. В тази връзка конят е развил и една от необичайните си черти – спи еднакво добре както изправен, така и легнал, благодарение на уникалната си способност за „заключва“ сухожилията на краката си. Сънят на коня има само 2 фази – SWS (кратък дълбок сън) и REM (бързо движение за очите).
Бременността при кобилите продължава 11 месеца, а малкото конче се изправя на крака и започва да следва майка си минути след раждането. Обучението на младите коне започва на около две- до четиригодишна възраст. Тялото на коня достига пълното си развитие на около петгодишна възраст, а продължителността на живота му е около 25 – 30 години.
В световен мащаб конете играят голяма роля в човешките култури в продължение на хилядолетия. Те се използват за развлекателни и спортни дейности, както и за работни цели. Конете са използвани многократно по време на война, благодарение на което оборудването, техниките на езда и водене, както и методите за контрол, са се усъвършенствали значително. Много продукти се получават от коне, в това число месо, мляко, кожа, коса, кости, и различни фармацевтични продукти, извлечени от урината на бременни кобили. Хората гледат опитомени коне, осигурявайки им храна, вода и подслон, както и грижи от специалисти, като ветеринарни лекари и ковачи.
Конят има дълги и тънки крака, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) пръст, който е облечен с копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото е покрито с гъста космена покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват грива, а на опашката – дълъг космен кичур.
Анатомията на коня е описана за пръв път през 1618 г. от болонския сенатор Карло Руини в неговата „Anatomia del Cavallo“. По-късно, в първите учебници по ветеринарна анатомия, на коня се отделя първостепенно място.
Конят се отличава с редица особености в устройството на костите, мускулите, органните си системи и физиологичните процеси, протичащи в тях.
Скелетът на коня е съставен от дълги и леки кости (около 175 на брой), благодарение на което цялото тяло на коня е олекотено значително. Той включва череп, гръбначен стълб, гръден кош, гръдни и тазови крайници.
Копитата при конете са изключително чувствителни. Освен за лесно придвижване по различни терени, копитата на конете имат едно важно предназначение – стъпвайки върху копитото си при движение, то притиска кръвоносните съдове, благодарение на което кръвта се връща по-лесно обратно към сърцето. Това подпомагане на кръвоносната система увеличава издръжливостта на тези красиви животни.
В дивата природа конете ядат по малки количества от един и същи вид на храна през целия ден, като изминават големи разстояния, за да си я набавят. Ето защо храносмилателната система на коня е дълга около 30 m, и по-голямата част от нея е само черва.
Храносмилателната система на конете е съставена от два отдела – преден и заден. Предният отдел включва устната кухина, слюнчените жлези, фаринкса, хранопровода и стомаха, а задния – тънкото и дебелото черво, черния дроб, панкреаса и ануса.
Устната кухина на коня заедно с всички органи в нея служи за поемане и механична обработка на храната, оформяне на хапката и придвижването ѝ към фаринкса. Тя включва устни, бузи, твърдо и меко небце, език и зъби.
Формата и устройството на зъбите се намират във връзка със стриването на твърдата степна растителна храна. По зъбите може да се определи както възрастта на коня, така и полът му. В редки случаи има животни, които в двете челюсти, преди първия кътник, имат непостоянен зъб, наречен „вълчи зъб“. Той е силно рудиментиран, с конусообразна форма. Тогава при жребците зъбите са 44, а при кобилите – 40. Възрастта се определя основно с оглед и преценка състоянието на резците. Зъбната формула на коня е:
Слюнчените жлези на коня са три вида: околоушна, долночелюстна и подезична. От трите най-голяма е околоушната жлеза. Тя е разположена подкожно, вентрално на ухото, като заема пространството между каудалния ръб на долната челюст и крилото на атласа. Тя е силно развита и има продълговата, удължена четириъгълна форма с широки краища и стеснена средна част. Достига на дължина до 20 – 25 cm, има ширина около 5 – 10 cm и дебелина 1,5 – 2,5 cm.
Стомахът на коня е еднокамерен, торбовидно удължен, с вместимост около 12 – 15 l. Разположен е изцяло в лявата половина на предната част на коремната кухина, без да достига до вентралната коремна стена, дори при пълно изпълване. От вътрешната си страна е покрит с лигавица, която е разделена на две части – кутанна и жлезна, отделени една от друга чрез висок и назъбен гребен (margo plicatus).
Мускулатурата на стомаха е изградена от три слоя: надлъжен, пръстеновиден (напречен) и наклонен (кос). Всички те формират в областта на кардията силен затварящ мускулен сфинктер (muskulus sphincter cardiae), чрез който се спира връщането на храната обратно към хранопровода, а в областта на пилора образуват пилорен сфинктер (muskulus sphincter pylori), благодарение на който храната от стомаха се пропуска на порции към тънкото черво.
Червата, както и хранопроводът на коня, са много дълги. Те се простират от пилорния сфинктер на стомаха до ануса, като общата им дължина е около 20 – 30 m. В тях се извършва досмилане и усвояване на храната. Разделят се на тънко и дебело черво.
Мускулната система на коня се състои от мускули, най-често пресечени от сухожилни ленти. Голяма част от мускулите, най-вече на крайниците, са основно сухожилни, поради което имат голяма сила на действие и много бавно се изморяват. При конете има три вида мускули:
Единственият орган на дихателната система при конете е белия дроб. Преди да попадне въздуха в него, той преминава през ноздрите, носната кухина, хоаните, гръкляна, трахеята и бронхите.
Ноздрите могат да се разширяват значително по време на интензивна тренировка. Те са оградени от хрущялен пръстен, който ги държи отворени по време на вдишване. Освен това тук е разположен един малък джоб, наречен nasal diverticulum, който с помощта на космите и лигавицата на вътрешните ноздри филтрира по-едрите частици, попадащи в тях.
Носната кухина съдържа назолакримален канал, през който преминават сълзите от очите навън през носа. Носните проходи съдържат от двете страни по две носни конхи (conchae), които увеличават контактната площ с въздуха. Също така синусите, разположени в черепа, могат да се отцеждат през носния проход. Последният се свързва към ларинкса чрез фаринкса. При възрастен индивид фаринксът е дълъг около 15 cm и включва назофаринкса, които предпазва входа на слуховите тръби, орофаринкса и ларингофаринкса. Успоредно с основните носни проходи, коня има сложна система от околоносни синуси, които насищат главата с въздух, и общуват с дихателните пътища. Те служат за намаляване общото тегло на главата и се състоят от предни, горночелюстни и sphenopalatine синуси:
Малко капаче (soft palate) блокира пътя от фаринкса към устната кухина, освен в случай на преглъщане. Това предотвратява опасността от вдишване на храна, както и не позволява използването на устата за дишане. Поради тази причина конете могат да дишат единствено през носа си. По същата причина конете не могат да използват пъхтенето като метод за терморегулация.
Всички представители на род Коне (Equus) притежават една уникална част от дихателната си система, наречена „гърлена торбичка“ (guttural pouch), благодарение на която те изравняват налягането на въздуха в тъпанчето си. Тези торбички са две на брой и са разположени от двете страни в „триъгълника на Виборг“, между челюстите, под тила. Всяка една от тях е с капацитет около 300 – 500 ml, и се изпълва с въздух, когато конят преглъща или издишва.
Ларинксът се намира между фаринкса и трахеята и се състои от 5 хрущяла, които служат за отваряне на глотиса. Ларинксът не само позволява на коня да произнася звуци, но също така предотвратява всмукването на храна и контролира количеството вдишван въздух.
Благодарение на трахеята, въздухът се пренася от устната кухина в белите дробове. При възрастните тя е дълга около 75 – 80 cm, и представлява постоянно отворена тръба, съставена от 50 – 60 C-образни хрущялни пръстена с диаметър 5 – 6 cm.
По-нататък трахеята се разклонява на две бронхи, от които дясната е малко по-голяма. Бронхите се разклоняват на малки бронхиоли, които на свой ред се разклоняват на още по-малки бронхиоли, докато те на свой ред достигат до алвеолите. Последните поглъщат кислорода от поетия въздух и освобождават отпадъчния въглероден диоксид. Бронхите и бронхиолите образуват белите дробове, които се намират в гръдната кухина на коня. Белият дроб е голям орган с висок витален капацитет, обуславящ малкото на брой вдишвания в минута (около 8 – 12). Той се разширява с помощта на диафрагмата. Последната е разположена далеч от гръдната кухина, благодарение на което се намалява налягането в белите дробове. Когато те са напълно разширени, могат да достигнат до 16-ото ребро на коня.
Отделителната система на коня се състои от чифт бъбреци (ren) и пикочопроводи (ureter), и по един пикочен мехур (vesica urinaria) и пикочен канал (urethra). Двата бъбрека са гладки и се различават по форма и местоположение. Вместо стандартната бобовидна форма, под въздействие на силно развитото сляпо черво, формата на десния бъбрек е по-скоро сърцевидно-триъгълна. Под въздействието на стомаха левият бъбрек е изместен по-каудално.
Зрението на коня заедно с другите сетива спомага за връзката на животното с околната среда. Очите са едни от най-нежните и най-сложно устроени сетивни органи, благодарение на които конете виждат това, което се случва около тях. Те са разположени в очните кухини на черепа и се състоят от очна ябълка, спомагателен апарат (клепка, очни мускули, лицева повърхност, тлъстинна възглавничка, слъзен апарат), кръвоносни съдове и нерви. От всички сухоземни бозайници най-големи очи имат конете – диаметърът на очната им ябълка достига 5,1 cm. От външната страна очната ябълка е покрита със склера, която в предната част на окото преминава в роговица. Под склерата е разположена обвивка, която в предната част на окото преминава в ирис. В центъра на последния се намира зеницата, през която светлината отвън прониква в очната ябълка. Вътрешността на очната ябълка е изпълнена с прозрачно тяло, което е долепено до ретината.
Очите на конете са разположени странично, а това намалява тяхната стереоскопичност. За сметка на това, ъгълът на полезрение достига до над 350°, от които 65° са бинокулярно зрение, а останалите 285° – монокулярно. Ако конят забележи движение с монокулярното си зрение, за да фокусира движещия се предмет, той обикновено обръща главата си към него, за да превключи към бинокулярно зрение. Конете могат да виждат безпроблемно в две срещуположни посоки едновременно, подобно на хамелеоните. Единствените слепи петна от полезрението им са в близост директно напред и на близко разстояние, директно назад и под шията. В много случаи, когато конят е страхлив, е необходимо да се ограничи полезрението му, за да не вижда предметите, които го плашат. Това става чрез използване на юзди със специални наочници.
Зрението на конете е отлично през деня и през нощта, но виждат само в нюанси на два цвята – червено и зелено.
Слухът на коня е много добър и както при всички останали бозайници, слуховият апарат е съставен от външно, средно и вътрешно ухо. Ушната мида на всяко ухо може да се завърта на 180°, благодарение на което коня може да чува на 360°, без да се налага да върти главата си.
Обонятелните рецептори на коня са разположени в лигавицата на горната част на носната кухина. Тъй като последната е с голяма дължина, площта на тези рецептори е също голяма, поради което конете имат по-добра способност да душат, отколкото човек. Освен това конете притежават и т. нар. Якобсонов орган, благодарение на който те могат да долавят мириса на храна, когато тя е в устата им. За разлика от много други животни, при конете Якобсоновият орган не се отваря в устната кухина.
Съществува и мнение, че благодарение на обонянието си, конете буквално усещат емоционалното състояние на човека, т.е. дали е спокоен или нервен, а пияните хора ги надушват от голямо разстояние. Миризмата на кръв е способна дори да подлуди конете.
Конете имат доста развит вкус, което им позволява да подбират фуража и да избират това, което най-много харесват да ядат. Благодарение на горната си хватателна устна те могат да усещат малки отклонения в релефа на обектите, и по този начин да сортират дори малки зърна.
Конете обикновено не ядат отровни растения, обаче има изключения, в които коне ядат токсични количества отровни растения, дори и да имат около себе си достатъчно здравословна храна.
Като всяко транспортно средство, конят също има степени в хода си или скорости. При обикновените коне те са 10, а при някои има и допълнителна скорост („раванлия“ кон). Различните видове движения на коня се наричат алюри:
Освен естествените алюри съществуват и изкуствени, като испански тръс (параден ход), пасаж, пирует.
Конят е животно с твърдо установени навици. Когато започва да върви или бяга, винаги тръгва с един и същи преден крак. Тази е причината стопаните да казват, че имат кон с ляв ход, лява крачка или за ляв впряг.. Малко по-различно, но доста по-практично обяснение за алюрите на коня предлага проф. Георги Синивирски, според който всеки (дори и непрофесионалист) може да определи какъв е хода на коня без да го вижда. Ако е в „обикновен ход“ се чуват равномерно редуващи се четири такта. Ако конят е в „тръс“ – два. Ако галопира се чуват характерните три такта.
Конят има отлична пространствена ориентация. Веднъж преминал през даден маршрут, колкото и труден да е, той в тъмна и непрогледна нощ може да се завърне по него обратно, стига ездачът да не придърпва безпричинно юздата (повода). Същото качество притежават неговите сродници магаре, катър и муле. Въпреки че не вижда нощем, конят добре помни местата, които представляват препятствия за него. Той е еднакво привързан към стопанина си (подобно на кучето) и същевременно към дома си (като котките). Целодневно пуснат на свобода из пасищата, вечер преди залез сам се прибира в дома си. В книгата на народния будител Никола Странджански „Сага за малкия българин и голямото българско безвремие“ има описан трогателен случай, при който мобилизиран за Втората световна война кон от Елховско, който месеци наред е теглил в обоза, след края на войната е върнат отново в Елхово. Пуснат заедно с табуна да пасе в околностите в очакване на демобилизация, конят видял се в позната обстановка препуснал към селото си, на около 20 km и запъхтян се прибрал в дома си, без да дочака заповедта за освобождаването му.
Бременността продължава около 335 – 340 дена и обикновено раждат само по едно малко. Близнаците са голяма рядкост. Малките много бързо се изправят на крака и са способни след няколко часа да ходят заедно с майката.
Конете, особено жребчетата навършили 18 месечна възраст, са вече полово активни и способни да се размножават. Практически обаче представителите и от двата пола се включват за разплод на третата или четвъртата година от тяхната възраст, особено кобилите. Въпреки това обаче костите и мускулатурата се развиват напълно до към шестата година.
Известно е в природата и междувидово кръстосване. При съчетание на женско магаре (магарица) с мъжки кон (жребец) се ражда „муле“. При покриване на женски кон (кобила) от мъжко магаре се ражда „катър“. Тези поколения са дълголетни и по-работоспособни, но с висок процент на стерилност, заради различния брой хромозоми в двата подвида от едно и също семейство (64 при коня, 62 при магарето). Това не винаги е валидно при женските потомства (според практиката). В редки случаи (около 10%) при женските катъри може да се получи поколение. В миналото според доц. Кадийски се е отделяло особено внимание за производството на катъри. В годините на зараждащия се социализъм 1950 – 1960 г., когато черните пътища са били масови артерии, макадамовите лукс, а асфалтовите мечта, в Ботевград и Самоков е имало изградени развъдни станции за магарешки жребци. Те в подходящо време са били изпращани в труднопроходимите планински райони по време на случния период на кобилите. Мулетата, според него, не са представлявали стопански интерес, поради факта, че почти с нищо не се отличават силово от магаретата, освен с особения си пресипнал рев (глас). В противовес на това, катърите са превъзхождали с 20 до 35% по издръжливост и товароносимост своите родители, както и с по-малката си консумация и взискателност към храната.
Опитомяването на коня най-вероятно е започнало в периода около 3500 г. пр.н.е. Основните източници подкрепящи това твърдение и възможното място където е започнал процеса са два. Първият източник се основава на археологични находки, а вторият се позовава на сравнение на ДНК, взета от съвременни коне и на тази от кости и зъби на открити древни коне.
Най-ранните археологически доказателства за опитомяването на коня идват от обекти в Украйна, както и в Казахстан в находките на Ботайската култура (на името на село Ботай). Те са датирани приблизително от 3500 – 4000 г. пр.н.е. До 3000 г. пр.н.е., конят е бил вече напълно опитомен, а от 2000 г. пр.н.е. се наблюдава рязко увеличение на броя на конските кости открити при разкопки в населени места на Северозападна Европа. Това показва, че одомашнените коне са вече разпространени в цяла Европа.
Проучването на генетичния материал на откритите находки на ранни одомашнени коне показва че много малко диви жребци са допринесли за развъждането на одомашнения кон. В същото време обаче използваните кобили са били сравнително голям брой. Това твърдение се подкрепя от ниските нива на вариабилност на Y-хромозомата. Друга характеристика на опитомяването е повишаване нивото на промяна цвета на козината. При конете това ниво рязко се увеличава в периода между 5000 и 3000 г. пр.н.е.
Интересен факт е, че в Австралия няма открити изкопаеми на кон – причината за това е, че те са докарани там през 18 век.
Дивите Мустанги в Америка, всъщност са наследници на подивели домашни коне, пренесени там от Испания през 16 век.
Съществуват множество породи коне – бегови коне, подходящи за състезания, коне за пренасяне на товари, теглене на файтони и т.н. Особено интересни са представителите на дребната шотландска порода, наречени пони. Изкуствено е създадена и породата Фалабела – миниатюрен кон с височина около 70 cm, отглеждан като домашен любимец. Днес конете по света са около 75 милиона, като само в Китай те са близо 10 милиона. Съществуват над 350 отделни породи коне в целия свят.
Различават се няколко вида цветове характерни за конете:
Конните спортове осигуряват забавления за тълпите и усъвършенстват ездата, която е била необходима по време на война. Всички видове конни надбягвания са еволюирали от импровизирани състезания между ездачи. Многобройните състезания, изискващи взискателни и специализирани умения от коня и ездача, са довели до системно развитие на специализирани породи и оборудване за всеки вид конен спорт. Популярността на конния спорт през вековете е довела до запазването на уменията, които в противен случай биха изчезнали, след като конете повече не се използват в битки.
Конете се обучават да бъдат яздени или да участват в различни спортни състезания, като прескачане на препятствия, обяздване, тридневна всестранна езда, родео, лов на лисици и много други.
Съществуват няколко работни места, където конете се справят много добре и все още не съществува разработена технология, която да ги замени напълно. В много страни конете се използват от полицията за патрулиране и контрол над тълпата. Много животновъдни ферми все още се нуждаят от ездачи на коне, които да подбират едрия рогат добитък, който се е разпръснал на огромна площ. Организации за търсене и спасяване в някои страни зависят от добре оборудвани с коне екипи, за да намират изгубени хора, особено туристи и деца, както и за оказване на помощ при бедствия.
Конете могат да бъдат единствената форма на транспорт в някои зони на дивата природа. Конете са по-тихи от моторни превозни средства и могат да бъдат използвани в области с неравен терен, където превозните средства са по-малко ефективни. Въпреки че машините са заменили конете в много части на света, в по-слабо развитите райони около 100 милиона коне, магарета и мулета, все още се използват в селското стопанство и транспорта. Само в Африка все още работят около 27 милиона животни.
За един от най-старите коне се смята Старият Били. Роден през 1760 г. в Англия, той доживял до 62-годишна възраст. Ако възрастта му се превърне в човешка (1-вата на кон е равна 12 човешки години, 2-рата на кон е равна на още 7 човешки, а следващите се равняват на 2,6 човешки всяка), то той бил на възраст цели 172 години.
Най-старата течна кръв, на 42 хил. години, е открита в замръзнало конче в Сибир. Жребец от изчезнал вид, наречен кон Лена, се е съхранил от периода Плейстоцен. Откритието може да послужи за успешното клониране на мамут.
This article uses material from the Wikipedia Български article Кон, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.