Йордан Тренков: български учител и революционер

Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.

В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство. През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

 

След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев. В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Антон Димитров и други.

През 1905 – 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.

В 1908 година завършва история в Загребския университет.

При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина. През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.

През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.

Пише в списание „Македония“ и в „Македонски бюлетин“. Между 1922 и 1947 година е в ръководството на шуменския клон на Илинденската организация. Същевременно е председател на Шуменското македонско благотворително братство.

Умира на 6 декември 1960 година в Русе.

 

Синът му Христо Тренков (1912 – 1971) е виден български библиограф.

•  
  Грамота за връчване на сребърния кръст с мечове на ордена „Свети Александър“ от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
•  
  Грамота за връчване на войнишкия кръст IV степен на ордена „За храброст“ от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
•  
  Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение, 1914 г.
•  
  Грамота за връчване на кавалерския кръст с корона на ордена „За гражданска заслуга“ от цар Борис III, 3 октомври 1938 г.
•  
  Грамота от премиера и министър на народното просвещение Богдан Филов, септември 1940 г.

• "Впечатления и спомени", публикувано в сборник "Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 - 1943", Скопие, 1943 година