Издръжливост

Издръжливостта е способността на организма да проявява себе си и да остава активен за дълъг период от време, както и способността си да устои, да издържа, да се възстанови и да има имунитет към травма, рани или умора. Обикновено се използва в аеробна или анаеробна тренировка. Определението на „дълъг период от време“ варира в зависимост от вида на усилието – минути за анаеробни упражнения с висок интензитет, часове или дни за аеробни упражнения с ниска интензивност. Тренирането за издръжливост може да намали издръжливостта, освен ако индивида също не тренира резистентност като противодействие на този ефект.

Когато човек е в състояние да изпълни или да издържи на по-голямо количество усилия, отколкото първоначалните му способности, то издръжливостта му се увеличава, което показва индивидуален напредък. Упражненията могат бавно да увеличат броя на повторения или прекараното време в тренировка. Доказано е, че увеличаването на издръжливостта освобождава ендорфини, което води до позитивно съзнание. Актът на изграждане на издръжливост чрез физическа активност е доказано, че намалява тревожността, депресията и стреса, или което и да е хронично заболяване. Въпреки че по-голяма издръжливост може да помогне на сърдечно-съдовата система, това не гарантира, че кое да е сърдечно-съдово заболяване може да се подобри. „Основните метаболитните последствия от адаптациите на мускулите на издръжливост са по-бавно усвояване на мускулния гликоген и глюкоза в кръвта, по-голяма зависимост от окисление на мазнини и по-малко лактат по време на упражняване на дадена интензивност.“.

Терминът издръжливост понякога се използва като синоними и взаимозаменяемо с устойчивост. Във военен смисъл, издръжливостта се счита за способността на бойна единица да поддържа високо ниво на боен потенциал по отношение на своя противник за целия срок на кампания.

Издръжливост може да се отнася до способността да се преодолеят трудни ситуации, свързани с изпитание, стрес и т.н.

Ендурантизъм (от англ. endurance – издръжливост) или Теория на издръжливостта е философска теория за постоянството и идентичността. Според гледната точка на тази теория, материалните обекти са постоянни триизмерни субекти, които изцяло присъстват във всеки момент от своето съществуване, което върви с А-теорията на времето. Тази концепция за субект, който винаги присъства, е противоположна на пердурантизма или четирите измерения, който твърди, че един обект е поредица от времеви части или етапи, изискващи В-теория на времето.

• Търпение