Роден е през 1795 година под името Емануил (Манолакис) Васкидис (на гръцки: Εμμανουήλ, Μανωλάκης Βασκίδης) в град Мелник, който по това време има предимно гръцко население. Според съвременници, като Иван Селимински, и по-късни изследователи, като Боян Пенев, Васкидович има гръцки произход, докато други автори, като Михаил Арнаудов, оспорват това. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия „Свети Сава“ в Букурещ.
През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850 година – днешната Гимназия с преподаване на чужди езици.
Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.
Съчинения
Славеноболгарское детоводство за малките деца... Част 1 – 6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
Буквар за първоначалните ученици, съчинен от Емануила Васкидовича и Георгия М. Владикина, учители училища светаго Преображения. Напечатан же с иждивение Народнаго читалища в Свищов, Новий Сад: Книгопечатня др. Дан. Медаковича, 1857.
Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75 – 92.
Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833 – 1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71 – 97.
Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович (По случай 160 години от издаването му и 200 години от раждането на Емануил аскидович). Съст. Ив. Ганчев. Свищов: Акад. изд. Д. А. Ценов, 1995.
Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.
This article uses material from the Wikipedia Български article Емануил Васкидович, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses. ®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.