Данаил Крапчев

Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер.

Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.

Данаил Крапчев
български журналист
Данаил Крапчев
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
ПартияВътрешна македоно-одринска революционна организация
НаградиЗа гражданска заслуга
Семейство
БащаВасил Крапчев
МайкаФота Крапчева
СъпругаНеша Станишева - Крапчева (1897 - 1983)
ДецаЖивко Крапчев (1923 - 1995), Невена Крапчева (1927 - 1998), Ружка Крапчева - Маринова (1930 - 2000)
Други родниниВасил Крапчев (племенник)
ПодписДанаил Крапчев
Данаил Крапчев в Общомедия

Биография

Роден е в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. В периода 1909 – 1912 издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник „Българин“ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915 – 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1928 година е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев.

След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:

Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.

При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:

...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата...

С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство. На 23 март 1943 година той е проследен от Иван Буруджиев и Здравка Кямилева, но те не успяват да му направят нищо, защото събуждат подозрението на хората, с които се движи, и са арестувани. При обиск в квартирата на Буруджиев е намерена огромна сума пари; той е въдворен в концлагер, но е освободен след 6 месеца. Повторен опит за убийство на Данаил Крапчев е направен през април 1943 година: при излизане от редакцията е нападнат от въоръжени с пистолети хора, но нахвърлили се върху него с ятагани. Спасяват го минувачи, сред които подофицерът Христо Иванов Калчев, и притекли се полицаи; нападателите са обградени и единият е убит, а другият се самоубива. На 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат.

На 10 септември 1944 година, веднага след Деветосептемврийския преврат, той е убит при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая. По думите на Димитър Талев пред Христо Огнянов, Крапчев е отишъл там при неговия брат Георги Талев, за по-сигурно, но е бил арестуван и убит в затвора с тъп предмет. Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата. Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той, макар и мъртъв, е осъден от т.нар. Народен съд (VI върховен състав) на смърт и пълна конфискация на имуществото и така престъплението е узаконено. На процеса главният редактор на вестник „Зора“ Матей Бончев – Бръшлян, също подсъдим, на въпроса дали Данаил Крапчев е привърженик на оста Рим–Берлин–Токио, отговоря, че „Д. Крапчев държи само на една ос – София–Прилеп“. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.

Данаил Крапчев 
Неша Станишева, съпругата на Данаил Крапчев

Брат му, Живко, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 54-ти пехотен полк.

Съпруга на Данаил Крапчев е Неша Станишева-Крапчева (1897, Кукуш – 1983, София) от видния български род от Македония Станишеви. Неша Крапчева е сестра на д-р Константин Станишев, проф. д-р Александър Станишев и Милош Станишев (офицер), внучка на Нако Станишев и племеница на Константин Станишев, Милош Станишев и Христо Станишев. Данаил и Неша Крапчеви имат син – Живко Крапчев (1923 – 1995) и две дъщери – Невена Крапчева (1927 – 1998) и Ружка Крапчева-Маринова (1930 – 2000).

Памет

На Данаил Крапчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София ().

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.

Външни препратки

Бележки

Tags:

Данаил Крапчев БиографияДанаил Крапчев ПаметДанаил Крапчев Външни препраткиДанаил Крапчев БележкиДанаил КрапчевЖурналист

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Симеон IРепублики в Руската федерацияДяволското гърлоБанскоРихард ВагнерТаралежиДимитровградЧавдар (Софийска област)Лепа БренаСъева дупкаЛудогориеНиколай ГоголКлисурски манастир (Видинска епархия)ПауловнияДжон ВойтГеография на БългарияИлон МъскСеверна КореяРангел ВълчановМайска гъбаПалма де МайоркаХристо СтоичковИнстаграмСлави ТрифоновАвстралияУманДяволски мостСписък на най-големите градове в светаГоце Делчев (град)ЧетецътАн ХатауейДързост и красотаКапибараДеница СачеваКосАзияПомпено-акумулираща водноелектрическа централаСмолянАрета ФранклинСписък на върхове в България над 2000 метраИван ВазовХювефарма АренаИстория во кратце о болгарском народе словенскомСтокхолмски синдромПетя ДубароваЩитовидна жлезаЕкзорсизъмСтефан ТафровБРИКСПричастиеФани АрданВалери БожиновКейт УинслетСтефка КостадиноваРикардиньоОсвобождение на БългарияДвама мъже и половинаНационален отбор по футбол на БългарияЦиганиАкаТаМусРилски манастирАлен ДелонГулянциПепелянкаГулянци (община)БелоградчикSurvivorГео МилевДи Ем ЕксПетър ДъновСанданскиСтара ЗагораДжоди ФостърАтинаАсеновградАпендицитОдринСурогатно майчинство🡆 More