География На Южна Корея

Площта ѝ е 100 210 km² (107-о място в света), а населението към 1 януари 2020 е 51 270 000.

Южна Корея заема южната част на Корейския полуостров, като на север граничи със Северна Корея (дължина на границата – 248 km), на изток се мие от водите на Японско (брегова линия – 490 km), а на запад и юг – от водите на Жълто море (1620 km). На югоизток Корейският проток я отделя от Япония. Източните ѝ брегове са предимно планински, слабо разчленени. Западните и особено южните брегове на страната са предимно равнинни, но силно разчленени, с множество заливи и естествени пристанища, но тук корабоплаването е затруднено поради въздействието на силни приливно-отливни течения. Има и множество острови, най-големите от които са Коджедо, Чеджудо, Чиндо и др.

Територията на Южна Корея се простира между 33°07′ и 38°37′ с.ш. и между 125°05′ и 129°35′ и.д. Крайните точки на страната са:

• крайна северна точка – (38°37′05″ с. ш. 128°21′28″ и. д. / 38.618056° с. ш. 128.357778° и. д.38.618056, 128.357778), на брега на японско море, на границата със Северна Корея.
• крайна южна точка – (33°06′46″ с. ш. 126°16′04″ и. д. / 33.112778° с. ш. 126.267778° и. д.33.112778, 126.267778), остров Мара в Жълто море.
• крайна западна точка – (34°04′32″ с. ш. 125°05′00″ и. д. / 34.075556° с. ш. 125.083333° и. д.34.075556, 125.083333), остров Сохинсандо в Жълто море.
• крайна източна точка – (36°02′46″ с. ш. 129°25′01″ и. д. / 36.046111° с. ш. 129.416944° и. д.36.046111, 129.416944), нос чангигап на брега на Японско море.

В източната част на полуострова са разположени Източнокорейските планини, представляващи система от паралелни хребети, простиращи се от север на юг: Тхебек (1638 m), Кванджу, Кьонсан (1240 m) и др. В южната част се простират югозападните разклонения на тези планини: Собек (вр. Чирисан със своите 1915 m), Норьон и др., които южно от 36° с.ш. носят названието Южнокорейски планини. Низините и равнините заемат около 1/4 от територията на страната и се намират предимно по крайбрежието на Жълто море.

Страната е разположена в източната част на Китайско-Корейската платформа, изградена основно от докамбрийски гранити, гнайси и метаморфни шисти. Той е засегнат от нагънати деформации, раздробен е и в редица места е пронизан от мезозойски интрузивни вулканични скали, с които са свързани многочислените рудни находища. В Южна Корея значителни са и находищата на полиметални руди, съставните компоненти на които са олово, цинк, мед и др. метали. Основните находища на медни руди са Йонсан, Сонхин; на волфрамови руди – Сандон, Манньон; на молибденови руди – Къймгансан; на хромови руди – Йончхон.

Местният климат е относително умерен, с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7 до 1°C, а средната температура за юли варира от 22 до 29°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1370 mm в Сеул до 1470 mm в Пусан.

Южна Корея притежава гъста речна мрежа, но реките, особено вливащите се в Японско море, са къси, планински, с предимно дъждовно подхронване и с ясно изразен летен максимум на оттока. Най-големите реки са: Нактонган (511 km), Ханган (494 km), Къймган (398 km), Имджинган (274 km), Сомджинган (229 km). Водите на повечето от тях се използват за напояване и местно корабоплаване (в най-долните течения). На много от тях са построени язовири, а в основата на преградните им стени ВЕЦ-ове за добив на електроенергия.

Почвите в страната са главно кафяви горски и планински горски. Развити са още планински подзолисти и сиви горски почви. В низините и по долините на реките са разпространени плодородни алувиални почви, отличаващи се с голямо богатство и разнообразие. Във флората на Южна Корея има представители на флората на Източен Китай и Япония. По данни от 1993 година около 60% от територията на страната е покрита с гори и храсти, а обработваемите земи са около 14%. Долният планински пояс на височина до 300 m е зает от субтропични вечнозелени гори и храсти, а нагоре следват широколистни гори представени от дъб, ясен, кестен и др. Горите в равнините са почти унищожени и повсеместно са земеделски усвоени.

Фауната на Южна Корея не е много богата на видове. От големите бозайници все още се срещат леопард, петнист елен, зубър, кабарга. Птиците са представени от фазани, черни зеленоглави патици, патици мандаринки и др. Реките и крайбрежните райони са богати на риба, от които 75 вида имат промишлено значение (минтай, скумрия, тон, селда и др.). Обект на промишлен риболов са също крабове, скариди, морски таралежи, молюски, трепанги.

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Северна Корея се поделя на 3 природни района:

• Западни равнини – хълмисти, земеделски усвоени равнини, пресечени от ниски възвишения и силно разчленено крайбрежие.
• Източнокорейски планини – покрити със смесени гори, храсти и пасища и са обект на планински туризъм.
• Южно крайбрежие и острови – планинско-хълмиста местност със силно разчленени брегове, субтропичен климат и вечнозелени гори и храсти.