Владимир Буковски

Той е сред първите, които открито говорят за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт. Буковски прекарва повече от 12 г. в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии, използвани от съветския режим като специализирани затвори.

Владимир Буковски Владимир Константинович Буковский
21 май 1987 г.
Роден	30 декември 1942 г. Белебей, Русия
Починал	27 октомври 2019 г. (76 г.) Кеймбридж, Великобритания
Погребан	Великобритания
Националност	СССР  Великобритания  Русия
Учил в	Кингс Колидж Станфордски университет
Работил	писател, политик
Политика
Партия	„Интернационал сопротивления“
Убеждения	антикомунизъм, дисидентство
Семейство
Уебсайт	www.vladimirbukovsky.com Страница в IMDb
Владимир Буковски в Общомедия

Ранни години

Владимир Буковски е роден в гр. Белебей, Башкирия, където семейството му е евакуирано от Москва по време на Втората световна война. Син е на известния съветски журналист и писател Константин Буковски. След завръщане от евакуацията учи в Москва. След като чува доклад на Никита Хрушчов за сталинските престъпления, 14-годишният Владимир става убеден противник на комунистическата идеология. Първият му конфликт с властите е през 1959 г., когато е изключен от училище за разпространяване на самиздат. Продължава образованието си във вечерно училище. Завършва неврофизиология в Кеймбридж и Станфорд.

Активизъм и арести

През май 1963 г. е арестуван за 1-ви път за организиране на поетични срещи в центъра на Москва (близо до паметника на Маяковски). Официалното обвинение е за опит за разпространение на забранена антисъветска литература – югославската книга на Милован Джилас „Новата класа“. Признат е за невменяем и изпратен за принудително лечение в психиатричната клиника в Ленинград от юни 1963 до февруари 1965 г.

През декември 1965 г. Буковски организира демонстрация, по-късно наречена митинг на гласността, на Пушкиновия площад в Москва в защита на писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел. Три дни преди плануваната демонстрация Буковски е арестуван, след което е държан затворен без обвинение в различни психиатрични клиники до юли 1966 г.

През януари 1967 г. е арестуван за организиране на демонстрация в защита на Александър Гинзбург и Юрий Галансков и други дисиденти. Освободен е през януари 1970 г.

През 1971 г. Буковски успява да предаде на Запад повече от 150 страници доказателствен материал за репресиите над политически неудобните в специализирани психиатрични клиники в Съветския съюз. Информацията привлича вниманието на правозащитници от цял свят (включително вътре в страната) и става повод за последвалия му арест по-късно същата година. На процеса през юли 1972 г. Буковски е обвинен в уронване на престижа на съветската психиатрия, контактуване с чуждестранни журналисти, притежаване и разпространение на самиздат, за което е осъден на 7 г. задържане – първите 2 г. в затвор и 5 г. в заточение.

Докато е под арест в политически лагер, заедно със своя сълагерник психиатъра Семьон Глузман, успява да напише книгата „Ръководство по психиатрия за другомислещи“ (Пособие по психиатрии для инакомыслящих), която е предназначена да помага на други дисиденти в борбата им против правителствените репресии.

През 1976 г. Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет.

През 1977 г. се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва специалност неврофизиология в Кингс Колидж, Кеймбридж. През 1980-те години активно се занимава с антикомунистическа дейност и оглавява международната антикомунистическа организация „Интернационал сопротивления“, в която влизат 49 партии и движения.

През 1991 г., малко преди разпадането на СССР, Владимир Буковски се завръща в Москва и получава руско гражданство. Има мнения, че в хода на подготовката за избори за президент на Русия, през 1991 г. Борис Елцин гледа на него като на потенциален вицепрезидент, но в крайна сметка се спира на Александър Руцкой.

• Съветският архив на Буковски Архив на оригинала от 2008-01-07 в Wayback Machine. ((ru))
• Voices of Dissent Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine., кратък филм с участието на Буковски, разкриващ нарушаване на човешките права (2006)