Василевс

Традиционно първата употреба на български се превежда като цар.

Женската форма е василисa (на старогръцки: βασίλισσα) и се използва за съпругата на даден владетел (цар); както и за управляващи царици. Такъв е случаят с императрица Ирина Атинянката (797-802 г.), която на монетите е обозначавана като василиса, но в официалните документи е титлувана в мъжки род василевс.

Титлата василевс е използвана през Античността в гръцките полиси. Носена също така от Филип II и Александър Македонски, по-късно е използвана и от диадохите. През Средновековието е носена от византийските императори. За пръв път тази титла официално е използвана от император Ираклий (610-641 г.) едва през 629 г. по случай победата му над персите, независимо от факта, че гръкоезичното население на империята от векове използва тази титла за обозначението на римския император. Преди тази дата римските императори на гръцки език са наричани също така и автократори.

Титлата василевс замества римските титли „император“ и „август“, както гръцкият език измества постепенно латинския като официален език в двореца, провинциалната администрация и войската, с което се финализира процесът на елинизация на Източната Римска империя.

• Robert Drews: Basileus. The evidence for kingship in geometric Greece. New Haven 1983, ISBN 0-300-02831-8.
• Martin Schmidt: The semantics of anax and basileus in Homer. S. Deger-Jalkotzy u. a.: Ancient Greece 1200–700 BC. Edinburgh 2006.
• Valerian von Schoeffer: Basileus 1): Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band III,1, Stuttgart 1897, Sp. 55–82.
• C. G. Starr: The Decline of the Early Greek Kings. Historia 10, 1961, S. 129–138.
• Russell Meiggs, David Lewis: A Selection of Greek Historical Inscriptions to the End of the Fifth Century B.C. Nr. 8, Clarendon Press, Oxford 1969. = Kai Brodersen: Historische Griechische Inschriften in Übersetzung. (HGIÜ) Band 1: Die archaische und klassische Zeit. (= Texte zur Forschung. Bd. 59). Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1992, ISBN 978-3-534-02243-4, S. 10.
• Andrey Zaykov: Die Rechtsprechung der spartanischen Könige (zur Interpretation von Herodot. VI 57, 4–5). (на руски + немски.) Antichnaya Drevnost' i Srednie Veka. Екатеринбург. Уралски федерален университет, 2000. Nr 31. S. 5–30.
• projectsx.dartmouth.edu