Учредителеният конгрес на Българската социалдемократическа партия е учредително събрание на партията, състояло се на 2 август 1891 (20 юли по стар стил) в местността Историческа поляна, под връх Бузлуджа в Стара планина, по инициатива на Димитър Благоев.
Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища.
Учредителеният конгрес, наричан още Бузлуджански конгрес, бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в Царство България и началото на организирана партийна дейност за съединяване на социализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология.
От 3 до 5 май 1891 г. в Търново се провежда конференция под ръководството на Димитър Благоев, на която присъстват представители от Търново (Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски и Драгомир Герганов), Дряново (Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков), Габрово (един представител), Севлиево (Сава Мутафов) и Казанлък (Константин Бозвелиев). Главният въпрос на тази конференция е бил: Трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. С изключение на представителите от Севлиево и Казанлък, мнозинството решили, че трябва да се организира партия и че тя трябва да е работническа и легитимна. Решено било още да се свика през същата 1891 г. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.
Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгресът, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено да проведе събранието си.
Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии, са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия „социалистически преврат“, да ги организира и просвещава. Освен това, уставът на БСДП утвърждава децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Въпросът за членството се разглежда в общи рамки.
За ръководен орган на партията е избран Общ съвет на БСДП със седалище в Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури – „Българска социалдемократическа библиотека“, чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли почва у нас?“, а за социалистическа пропаганда да се използва редактираното от Янко Сакъзов списание „Ден“.
This article uses material from the Wikipedia Български article Учредителен конгрес на БСДП, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.