Борис Пожаров

Роден е в Пазарджик на 1 май 1866 г. Станислав Доспевски, го кръщава в църквата „Света Богородница“ в родния му град. По-късно в Пловдив учи за словослагател. През 1881 г. баща му умира, а скоро след него и майката, Борис остава кръгъл сирак. През 1881 г. играе в представлението „Стоян войвода“, което се организира от Печатарското дружество. През 1882–1885 г. играе в ръководената от Стоян Попов първа Българска театрална трупа, а след това и в театър „Основа“. През 1890 г. основава театрална трупа „Зора“. След разформироването ѝ играе в „Сълза и смях“. През 1893-1894 г. ръководи театрална трупа в Пазарджик. От 1904 до 1925 г. играе на сцената на Народния театър. Актьор и режисьор е на филма от 1928 г. „Весела България“.

 

Почива в София на 11 юли 1941 г.

На Борис Пожаров е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София ().

Писателят Димитър Христодоров написва през 1943 г. биографичната книга „Човекът и артистът Борис Пожаров“, в която споделя: „гордеех се когато разговарях с него, той не беше кой да е от тълпата, а Борис Пожаров-един от малцината, които създадоха българския театър“

 

Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са:

• Зигфрид – „Многострадална Геновева“ на Кристоф фон Шмид;
• Дженаро – „Люкреция Борджия“ на Виктор Юго;
• Мравката – „Хъшове“ на Иван Вазов;
• Иванко – „Иванко“ на Васил Друмев;
• Карл Моор, Херман – „Разбойници“ на Фридрих Шилер;
• Касио, Първи гробар – „Отело“ на Уилям Шекспир;
• Лука Лукич – „Ревизор“ на Николай Гогол;
• Свети Андрей – „Иуда“ на Константин Мутафов.