Банка Дск

Банка ДСК
Тип	ЕАД
Индустрия	64.19 Друго парично посредничество
Основаване	1951
Седалище	София, България
Служители	5300 (2018)
Чиста печалба	256 млн. лв. (2018)
Сума на баланса	14,7 млрд. лв. (2018)
Собственик	„ОТП Банк“ (100%)
Притежава	„ПОК ДСК Родина“ (99,75%) „ДСК Турс“ (100%) „ДСК Управление на активи“ (66%) „ДСК Лизинг“ (60%) „ДСК Оперативен лизинг“ (60%) „ДСК Ауто лизинг“ (60%) „ДСК Лизинг Застрахователен брокер“ (60%) „ДСК Транс Секюрити“ (100%) „ДСК Мобайл“ (100%) „ДСК Дом“ (100%)
Уебсайт	www.dskbank.bg
Банка ДСК в Общомедия

През 2007 г. Банка ДСК има пазарен дял от 20,3% при личните депозити и 32,9% от личните кредити. Тя е на второ място по дял на привлечените депозити (12,9%) след УниКредит Булбанк и на първо – по дял на предоставените кредити (15,7%). С печалба за 2007 година от 186,2 милиона лева Банка ДСК е втора в страната след УниКредит Булбанк.

Банката е основана под името Държавна спестовна каса (ДСК) през 1951 година с решение на Министерския съвет. В нея са включени държавната Пощенска спестовна каса и национализираните кооперативни популярни банки и земеделски кредитни кооперации. Към ДСК е прехвърлено и обслужването на частните влогове в Българска народна банка. Тя получава изключителни права за приемането на влогове от частни лица в страната. Първоначално те са използвани изключително за кредитиране на държавата, като от средата на 60-те години банката получава възможност да отпуска потребителски кредити и кредити за жилищно строителство на частни лица. До 1971 година тя се ръководи от Министерството на финансите, а след това – от Българска народна банка.

В рамките на стопанската система, създадена от тоталитарния комунистически режим, ДСК изпълнява специфични функции, напълно различни от тези на банка в пазарна икономика. Основната ѝ роля е да акумулира спетявания на населението (в края на 80-те години 47% от домакинствата в страната са клиенти на касата) – принудителни, заради масовите и постоянни дефицити на потребителски стоки, – и да ги пренасочва за използване от държавния бюджет. Макар да предлага известно кредитиране на частни клиенти (20% от активите през 1988 година), основната маса от привлечените средства директно се депозира в Българската народна банка и Министерството на финансите. В допълнение, голяма част от лихвите получавани по тези депозити, се изземват обратно от фиска под формата на дивидент, достигащ 90% от печалбата.

 

След срива на социалистическата икономика от края на 80-те години ДСК е една от последните приватизирани държавни банки. През 1999 година тя е преобразувана в изцяло държавно акционерно дружество и приема сегашното си име. Приватизирана е едва през 2003 година, когато е купена от унгарската банка ОТП Банк. През следващите години ДСК създава няколко специализирани предприятия за финансови услуги: ДСК Транс Секюрити, ДСК Управление на активи, ДСК Лизинг, ДСК Турс, ДСК Родина (пенсионно осигуряване).

Банка ДСК предлага пълния пакет от банкови услуги и продукти, включително индивидуално банкиране, корпоративно банкиране, частно банкиране, дебитни и кредитни карти, потребителски кредити, жилищни кредити, ипотечни кредити и др.

През годините ДСК е награждавана с редица награди и отличия, като едни от най-важните са двете поредни отличия „Банка на годината“ на Асоциация „Банка на годината“, които банковата институция печели през 2004 г. и 2005 г. ДСК е получавала и други призове от Асоциацията, сред които „Пазарен дял“, „Ефективност“ и др. Банка ДСК е получавала и отличия от различни списания и асоциации като: „Най-добра банка в България за 2013 г.“ от британското списания „Юромъни“, „Най-добра интернет банка в България за 2013 г.“ на Global Finance, награди на британското списание Finance Central Europe и др.

Банка ДСК е застъпила корпоративната социална отговорност в дейността си и е участник в редица събития и проекти в тази насока. Сред инициативите, които банката подкрепя са проекти на фондация „Заедно в час“, SOS Детски селища в България и др.

• Централната администрация на банката е разположена в сграда на улица „Московска“ №19, построена през 1914 година по проект на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков за тогавашната Софийска банка.