Амораи
Амораите (на иврит: אָמוֹרָאִים, амораим; ед.
число – амора, букв. на арамейски – говорещ/и, произнасящ/и) са законоучители и духовни водачи на еврейския народ, живели в периода от завършването на Мишна (началота на III в.) до завършването както на йерусалимския (IV в.), така и на вавилонския (V в.) талмуд.
Амораите действат като устни преводачи на ученията на танаите, техните изказвания и логически конструкции, посветени на анализите на Мишна, съставят Гемара. В талмуда са споменати общо 1932 амораи.
Приемници на амораите са савораите.
Прието е условно да се делят на 9 поколения (първото от които е преходно от танаите).
| Времеви показател на амораите в историята на юдаизма |
|---|
Източници
Външни препратки
- AMORA. Jewish Encyclopedia.
This article uses material from the Wikipedia Български article Амораи, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.