Обединени Арабски Емирства: държава в Югозападна Азия

Обединени арабски емирства الإمارات العربية المتحدة
Знаме        Герб
Девиз: الله الوطن الرئيس „Бог, нация, президент“
Химн: عيشي بلادي
Местоположение на ОАЕ
География и население
Площ	83 600 km² (на 114-то място)
Води	незначителен%
Климат	сух
Столица	Абу Даби
Най-голям град	Дубай
Официален език	арабски език английски език
Религия	76% ислям 13% християнство 7% индуизъм 2% будизъм 2% други религии
Демоним	емират
Население (2020)	9 282 410 (на 92-ро място)
Гъстота на нас.	118 души/km² (на 110-о място)
Градско нас.	87% (на 27-о място)
Управление
Форма	федерална ислямска изборна полуконституционна монархия
Президент	Мохамед ибн Заид ал-Нахаян
Министър-председател	Мохамед бин Рашид ал-Мактум
Организации	ООН
Законодат. власт	Върховен федерален съвет
История
Рас ал-Хайма	1708 г.
Шарджа	1727 г.
Абу Даби	1761 г.
Ум ал-Куейн	1768 г.
Аджман	1816 г.
Дубай	1833 г.
Фуджейра	1879 г.
Независимост от Великобритания	2 декември 1971 г.
Членство в ООН	9 декември 1971 г.
Присъединяване на Рас ал-Хайма към ОАЕ	10 февруари 1972 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023)	895,166 млрд. щ.д. (на 34-то място)
БВП на човек (ППС)	88 961 щ.д. (на 6-о място)
БВП (ном., 2023)	509,179 млрд. щ.д. (на 32-ро място)
БВП на човек (ном.)	50 602 щ.д. (на 20-то място)
ИЧР (2021)	0,911 (много висок) (на 26-о място)
Джини (2018)	26,0 (нисък)
Прод. на живота	79 години (2020) (на 45-о място)
Детска смъртност	5,3/1000 (2020) (на 181-во място)
Грамотност	93,8% (2015)% (на 94-то място)
Валута	ОАЕ дирхам (AED)
Други данни
Часова зона	GST (UTC+4)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	AE
Интернет домейн	.ae, امارات.
Телефонен код	+971
ITU префикс	A6A-A6Z
Официален сайт	u.ae
Обединени арабски емирства в Общомедия

Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Някои от изброените емирати попадат под определението за микродържава.

  Основна статия: География на Обединените арабски емирства

Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на Арабския полуостров, покрай бреговете на Персийския и Оманския заливи. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна база в транспорта на нефт. На изток ОАЕ граничат с Оман (дължина на границата 410 km), на юг и югозапад със Саудитска Арабия (730 km) и на северозапад с Катар (37 km).

Площта на ОАЕ е около 77 700 km² (по други данни 82 900 km²). Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни. Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар.

Бреговата линия на ОАЕ с Персийския залив е с дължина над 650 km, а с Оманския залив – 190 km. Бреговете са предимно ниски, изрязани с плитки заливи, съпроводени с множество малки острови, а на значително протежение се простират коралови рифове. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. В страната преобладават пясъчните и солончаковите пустинни равнини, като на запад се простират каменистите пустини (хамади), а на юг крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса – Ал-Джива на юг и Ал-Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част се намира планината Хаджар, съставна част на Оманските планини, където се издига най-високата точка на страната – 1127 m. Те са изградени от варовици, серпентинити и шисти.

Климатът на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните температури са 30 – 35 °C, а максимални по крайбрежието надхвърлят 48 °C . Средните температури през януари и февруари са около 20 °C, а минималните между 10 °C и 14 °C. В края на лятото влажният югоизточен вятър, наричан шарки (на арабски: източен), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на валежите по крайбрежието е под 120 mm, но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита. Не са рядкост и силните пясъчни бури. В оазисите се отглеждат лозя, финикова палма, лимони, манго, банани, тютюн и др., а от естествената растителност са характерни акацията и тамариксът. В планинските райони растителността е от саванен тип. Животинският свят е представен главно от пустинни животни – пустинен заек, газела, някои видове гущери и змии. Във водите на Персийския залив се добиват перли.

  Основна статия: История на Обединените арабски емирства

Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост в началото на 70-те години. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.

  Основна статия: Държавно устройство на Обединените арабски емирства

 

Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. – окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.

Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син, шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.

Седемте емирства и техните сегашни владетели

•   Абу Даби – шейх Мохамед ибн Заед ал-Нахаян, от 2004 г.
•   Аджман – шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
•   Дубай – шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, от 2006 г.
•   Фуджейра – шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
•   Рас ал-Хайма – шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.
•   Шарджа – д-р шейх Султан бин Мухамад ал-Куасими, от 1987 г.
•   Ум ал-Куейн – шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.

  Основна статия: Население на Обединените арабски емирства

Населението на ОАЕ към 2020 г. е 9 992 083 души, като 87,9% са имигранти. Около 59,4% от населението са южноазиатци (включително от Индия 38,2%, от Бангладеш 9,5%, от Пакистан 9,4%, други 2,3%), а останалите са араби (11,6%), египтяни 10,2%, филипинци 6,1%, други 12,8%.

Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският език е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.

През 2015 г. 93,8% от населението е грамотно.

По-големи градове в страната са Абу Даби, Аджман, Алайн, Рувайс, Диба, Диба ал-Хесн, Диба ал-Бая, Дубай, Фуджейра, Калба, Кавр Факкан, Мина Джабал Али, Мина Сакр, Мина Заийд, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Ютуф, Шарджа, Сила.

През октомври 2015 г. българското правителство решава да открие посолство в град Абу Даби. Мотивацията е, че „ОАЕ придобива значително влияние на регионално и международно равнище и се превръща в световен икономически и търговски център с огромно влияние и авторитет.“

Към 2015 г. българската общност в ОАЕ наброява около 3500 души и е една от най-големите български общности в Близкия изток.

  Основна статия: Икономика на Обединените арабски емирства

 

Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.

В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Палмовите острови, както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Близкия изток.

Работници имигранти съставляват 85% от работната сила.