дума
дума (български)
ед.ч. | ду·ма | |
---|---|---|
членувано | ду·ма·та | |
мн.ч. | ду·ми | |
членувано | ду·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Звукосъчетание чрез което се означава предмет или действие. Думата е основна част на речта.
- Народното събрание на Руската федерация.
Етимология
Стара заемка от герм. езици - гот. dōms „съждение“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
🔥 Top keywords: Уикиречник:Начална страницалющянУикиречник:ДържавинаСпециални:ТърсенеКатегория:Предлози в българския езикзаспедиторсеотдабългарскипоРоднински връзкиУикиречник:ГрадовесексмеркантиленучастникпогледрелевантеннеинтегритеткорпулентенеманацияманафКатегория:Глаголи в българския езикоксиморонвъзстановяванелакониченполемикаКатегория:Прилагателни имена в българския езиксъмретрограденбенефициентинформацияобективенпоантацолмиШаблон:Словоформи/съмсубективенлатентенафинитетдвуличницаноюбилейдобротаблагодарябезкористенбезскрупуленагадерзаябаджанакпредопределенстожерразмербонусконтрагентрезистентенкворумказвамѝизползвамтърсенелояленпотвърждениеарогантенобструкцияУикиречник:Български/Типове думи/Прилагателни именаколаборацияемпириченсъболезнованиепетъкобезпечениеописаниеатестацияпатоскалибрираненихилизъм